Определяне на състоянието на ендокринната система с помощта на метода ВРТ

Влиянието на БРТ върху хормоналната хомеостаза на болни с остри заболявания.

            През последните години, във връзка с появата на съвременни технологии в медицината, се разработват  нови подходи за лекуване на болни с остри инфекциозни заболявания. Важно става не само установяването на инфекциозния агент, пътищата за внедряването му и съпътстващите морфологични изменения, но и определянето на общото състояние на организма на пациента като се отчитат адаптивните му възможности, състоянието на основните му регулационни системи. Вегетативно-резонансният тест (ВРТ) позволява да се оцени нивото на нарушенията във вегетативната нервна система, в ендокринната система, включително според степените на напрегнатостта и изтощаването им (Готовски Ю.В. и съавт, 1998г). Появява се възможност, без провеждане на скъпи лабораторни изследвания, да се определи недостигът или излишъкът от различни хормони, да се установяват нарушения в конкретни органи (хипофиза, хипоталамус, надбъбречна жлеза и др.), в това число и в доклиничен стадий на заболяването.

            Колективът на докторите на Ижевската държавна медицинска академия, начело с Л.В.Чернецова (гр. Ижевск, Русия) провежда изследване за изучаване на хормоналния статус при болни от хеморагична треска с бъбречен синдром  (ХТБС) по метода ВРТ, както и влиянието на биорезонансната терапия (БРТ) върху протичането на болестта и възстановяването на хуморалната  хомеостаза.

            Под наблюдение са поставени 78 болни от ХТБС на фона на съчетано използване на медикаментозна терапия и различни варианти биорезонансна терапия (резонансно-честотна терапия, ендогена БРТ, индукционна терапия и съчетания между същите) и 23 болни от ХТБС (контролна група), които са само на медикаментозна терапия.

            За оценка на състоянието и динамиката на хормоналния статус и ефективността на лечението при болните се определят нивата на пролактин, кортизол, тиреотропин и тиреоидните хормони (Т3 и Т4), тестостерон, с-пептид, инсулин, в кръвната плазма, в динамиката на заболяването.

            В периода на разгара при болните от ХТБС в двете групи се наблюдава значително повишаване на концентрацията на пролактин 6.8 и 6.7 пъти в сравнение с нормата, и съответно: на кортизол – 2,9 и 3 пъти, тиреотропин –  2,4 и 2,3 пъти, на инсулин –  2,6 и 2,7 пъти и с-пептид – 1,8 и 1,7 пъти. Нивата на концентрация на тестостерон, Т3 и Т4 е достоверно по-ниско в сравнение с нормалните стойности. Коефициентът на съотношението (Т3 + Т4)/ тиреотропин варира в рамките на увеличението в сравнение с нормата -  3 пъти.

            Чрез метода на ВРТ са установени различни степени на напрегнатост и изтощение на ендокринната система в зависимост от степента на тежестта на заболяването, установена е дисфункция, както в централните, така и в периферните звена на хормонално регулиране, в това число в хипоталамо-хипофизно-надбъбречната система.

            В хода на лечението и в периода на ранна реабилитация на болните от ХТБС от двете групи се извършва мониторинг на хормоналните нива, прави се оценка на интегративните показатели на здравословното състояние, както и нивото на нарушенията на ендокринната система.

            Установено е, че в хода на лечението при пациентите от 1-вата група, получаващи лечение с прилагане на разни видове биорезонансна терапия, се наблюдава ясна  тенденция към  нормализация на хормоналните нива.

            Най-ясно се виждат позитивните изменения в веригата хормонални показатели под въздействието на комбинирано прилагане на БРТ  (съчетаване на ендогенна БРТ, индукционна и резонансно-честотна терапия). Регистрирано е достоверно понижаване на изходно повишените нива на хормоните пролактин - с 36%, кортизол - с 25,5%, инсулин - с 26,9%, на  фона на значително повишаване на тестостерона - с 14,7%, коефициента на съотношението (Т3+Т4)/ тиреотропин - с 51,6%.

            Динамиката на хормоналните изменения под влиянието на изключително медикаментозната терапия (2-та контролна група) е значително по-ниска, нещо повече, наблюдава се още по-голямо понижаване на нивото на инсулина с 74,1%, което представлява 41,5 пмол/л при норма 60 пмол/л.

            След завършване на курса на лечение при всички наблюдавани пациенти липсва нормализация на изучавания хормонален спектър в сравнение с нормативните показатели. Наблюдението е продължено и обхваща периода на ранна реабилитация. Един месец след завършване на терапията показателите на хормоналния фон са следните:

            Нивото на пролактин се завръща към нормата при 43,8% от болните от първата група и  при 2,9% от втората контролна група
Нивото на кортизола достига нормата в 1-та група при 56,3%, във втората  при 10,3% от пациентите.
Нивото на с-пептида остава малко завишено на фона на повишаване на инсулина в 1-вата наблюдавана група и обратно, съществено понижаване на инсулина във втората група. При това хипоинсулинемията при болните от втората група се съпровожда с клиничните й симптоми.
Така, при инфекциозен процес хормоните на невронно- ендокринната система са показатели за общото състояние на регулиращите системи в организма бна болния, нивото им е свързано с тежестта на инфекциозния процес, а по динамиката им може да се съди за това доколко пациентът е оздравял.

            Показателите на хормоналния фон при болните, получавали БРТ, са значително по-добри от аналогичните показатели на пациентите от контролната група.

            Нормализацията на  неврохуморалното регулиране се осъществява както в централните, така и в периферните звена на ендокринната система като цяло.

            Прилагането на  различни варианти ендо- и екзогенна биорезонансна терапия при комплексно лечение и реабилитация на болни от ХТБС благоприятно влияе на хормоналната хомеостаза като адаптационен регулатор.

            Статията е подготвена, като са използвани материали на XII международна конференции «Теоретични и клинични аспекти на прилагането на биорезонансна и мултирезонансна терапия» (Москва, 2006г)